Опитът на Турция с Ердоган дава уроци за САЩ за Тръмп

Писателят е шеф на програмата за Турция в Института за Близкия изток и създател на „ Войната на Ердоган: Борбата на един мощен човек вкъщи и в Сирия “

На милиони американци един от най-големите кандидати за президентските избори през ноември, Доналд Тръмп, не се майтапеше, когато сподели, че желае да бъде деспот в първия ден, в случай че бъде избран отново. В края на краищата той се беше опитал да анулира изборите през 2020 година и поддръжниците му нахлуха в Капитолия, с цел да попречат на спечелилия да вземе властта. Поради това съперниците на Тръмп приветстваха решението на Върховния съд на Колорадо да го в профил от гласуването през 2024 година поради хипотетичната му роля в офанзивата на Капитолия.

През февруари Върховният съд на Съединени американски щати ще прегледа делото и може да не допусне Тръмп до гласоподаване. Мнозина считат, че би трябвало. Но до момента в който има основателни страхове, че едно второ президентство на Тръмп може да унищожи непоправимо американската народна власт, един малко евентуален случай – този с Турция при президента Реджеп Тайип Ердоган – предлага предупредителна история за това какъв брой надалеч би трябвало да стигне човек, с цел да спре кандидат-автократ.

Като човек, който е роден в Турция, страна, която се е изродила в автокрация под популист, сходен на Тръмп, знам доста добре, че когато популист заплашва да унищожи демокрацията, би трябвало да му имаме вяра.

Преди да поеме ръководството на страната, Ердоган сподели, че демокрацията е трамвай, от който слизаш, когато стигнеш до местоназначението си. Той в действителност слезе от трамвая на демокрацията, откакто натрупа задоволително власт. Не единствено хора като мен продължиха да гласоподават за него макар ранните червени флагове, които проправиха пътя към властническия поврат на страната. Опонентите му също му помогнаха да стигне до такава степен.

Популистите не идват от нищото. Липсата на публично доверие в демократичните институции спомага за подхранването им. Популистите разпалват това отчаяние, като показват институциите на демократичната народна власт, като съдилищата, като творения на самообслужващ се подкупен хайлайф и се показват за негова жертва.

Позоваването на жертвата поддържа политическата кариера на Ердоган. Ключов миг в дългия му мандат е 1998 година, когато той е бъдещият ислямистки кмет на Истанбул. Той беше наказан на 10 месеца затвор и му беше неразрешено да взе участие в политиката за декламиране на стихотворение, което светската върхушка видя като опасност за конституцията. Ердоган се възползва от четирите месеца, които излежа в пандиза, с цел да се показа като същински демократ, водещ война в името на „ народа “ против властническа власт, която употребява съдилищата, с цел да преследва тези, които желаят да оспорят привилегирования им статут. Призоваването към жертвата оказа помощ на Ердоган да завоюва гласове надалеч оттатък ислямистката база на своя предходник на изборите през 2002 година

Друга повратна точка беше 2007 година, когато партията на Ердоган избра Абдула Гюл, политик с ислямски корени, за собствен претендент за президент. Този ход сложи Ердоган, тогавашен министър-председател, в курс на конфликт със светските военни на Турция, които заплашиха да се намесят, с цел да блокират кандидатурата на Гюл. Основната световна опозиционна партия бойкотира първия тур на гласуването в Народното събрание, който използваше за избор на президента, с цел да попречи на кворума и насочи петиция до конституционния съд да го анулира. Съдът се вслуша.

За да се възползва от възприятието на жертва измежду поддръжниците си, Ердоган свика предварителни избори и обезпечи безапелационна победа. Това, което беше замислено като ход от съперниците на Ердоган да го подкопаят, в последна сметка укрепи амбициозния автократ. Той употребява тези старания, с цел да легитимира хвърлянето в пандиза на съперниците си посредством фиктивни правосъдни процеси, натъпквайки институциите на страната с лоялисти и заглушавайки пресата, като обременява сериозни медии с големи наказания за хипотетични „ данъчни нередности “.

Турция и Съединени американски щати са сигурно друг. Но сходни контексти породиха техните популисти: поляризация и съмнение в демократичните институции. Ердоган ги употребява, с цел да трансформира несъвършената народна власт на Турция в автокрация. Представянето на сходен сюжет в Съединени американски щати не е толкоз пресилено, колкото беше преди. Върховният съд на Съединени американски щати сигурно би могъл да реши казуса с Тръмп на Америка, като го дисквалифицира от гласуването. Това обаче единствено ще укрепи самите сили, които проправиха пътя за възхода му преди всичко, без значение какъв брой правно издържано може да бъде решението на съда. Защото кой може да подсигурява, че няма да има различен Тръмп?

Вместо това, през ноември 2024 година, Америка се нуждае от това, което турската политика не съумя да реализира на изборите през май 2023 година: изрично национално проваляне на автократичния популизъм. Когато масите слагат под въпрос легитимността на системата, автокрацията е най-добре да бъде отхвърлена в урните, а не в правосъдната зала.